1. Разлики в това колко безопасни и чисти са суровините
За направата се използва-органосилиций с висока чистотахранителен{0}}силикон. Целта на процеса на проектиране е да се гарантира, че вредните вещества няма да изтекат, когато материалът е в дългосрочен-контакт с храна, питейна вода или бебешки продукти. Тежки метали, пластификатори и бисфенол А са някои от потенциално опасните съставки, които са строго контролирани. Материалите също са направени така, че да нямат мирис и да не променят вкуса на храната. Когато става въпрос за промишлен силикон, физически качества като устойчивост на износване
и масло, устойчивост на високи и ниски температури и контрол на разходите са по-важни. Позволява добавянето на пълнители или полезни добавки, които могат да бъдат вредни за хранителната среда. Поради това, хранителният силикон е „съсредоточен върху безопасността на хората“, а промишленият силикон е „съсредоточен върху издръжливостта на оборудването“. Не можете да смесвате двете неща.
2. Регулаторни стандарти и изисквания за изпитване
Хранителният{0}}силикон трябва да следва стриктни правила, определени от Американската агенция по храните и лекарствата (FDA), германската LFGB, Европейския съюз (ЕС) за материали, влизащи в контакт с храни, и китайската GB за безопасност на храните. Тестът не само проверява дали материалът е безопасен, но също така имитира реални-ситуации на употреба, открива общото количество на миграция, специфични мигриращи вещества, мирис и вкусови ефекти и проверява безопасността при висока температура и дългосрочни-ситуации на употреба. Физическите качества на индустриалния силикон се отнасят най-вече до неща като неговата якост на опън, устойчивост на разкъсване, устойчивост на стареене и устойчивост на високи и ниски температури. Тъй като не е необходимо да идентифицира миграцията на храната, не трябва да влиза в пряк контакт с храна или вода.
3: Производствен процес и контрол на чистотата
За да се произвежда хранителен силикон, работната среда трябва да е по-чиста и кръстосаното-замърсяване трябва да се контролира стриктно. За да се направят химикалите по-безопасни и по-стабилни, често се използва вторична сулфуризация, за да се отърват от остатъците с ниско молекулно тегло. В производството трябва да има въведена система за управление на партиди и проследимост, така че ако има проблеми с качеството, да е лесно да се намерят партидите суровини и производствени методи. При производството на индустриален силикон фокусът е повече върху ефективността и поддържането на ниски разходи. Няма нужда от вторична вулканизация, строги стандарти за чистота и свободно проследяване на партидите.
4. Миризма, вид и дългосрочна-сигурност
Няма особена миризма на-хранителен силикон или има лека миризма на силикон. Не променя вкуса на храната, запазва цвета си дори на горещи или влажни места, а химическите му свойства остават стабилни след продължителна -употреба. Той няма да отдели опасни вещества дори след няколко дезинфекции, почистване при високи температури или многократно огъване. Възможно е индустриален-силикон да мирише, да променя цвета си или да се движи. Освен това, използването му в хранителни системи за дълго време може да ги направи опасни и замърсени. не трябва да влиза в близък контакт с храна или вода.
5. Разлики между сценарии на използване и приложения
Хората използват предимно хранителен силикон на места, където той ще влезе в пряк или непряк контакт с храна. Примерите включват хранителни -силиконови маркучи, тръбопроводи за оборудване за питейна вода, вътрешни тръбопроводи за кафе машина, оборудване за чай с мляко, производствени линии за пълнене, продукти за бебета и малки деца и кухненски прибори. Индустриален силикон може да се използва на места, където няма да влезе в контакт с храна, като механични уплътнения, амортисьори, промишлени тръбопроводи и изолационни части. Основните му предимства са, че не се износва лесно, не абсорбира масло и е евтин. Използването на промишлен -силикон в хранителната система може да промени начина, по който вкусът на храната е, а също така може да бъде в нарушение на закона и да създаде рискове за марката.
6 Промени в разходите и рискове от неспазване на правилата
Хранителният силикон струва повече от промишления силикон, тъй като суровините са по-чисти, производственият метод е по-сложен и има по-строги тестове. Но тази част от разходите всъщност е инвестиция в безопасност и съответствие, което може да помогне за предпазване на имиджа на марката от нараняване от изтегляне, глоби и други проблеми. Индустриалният силикон е евтин, но ако се използва случайно в системи за храни или питейна вода, има много сериозни последствия, като например необходимост от изтегляне на продукта, невъзможност да го изпратите или дори да бъдете съдени. Доставчиците трябва да показват регулаторни сертификати и доклади за изпитване, както и производствени методи и системи за проследяване на партиди, когато се купуват от или избират. Доставчиците с голям опит в медицинския или хранителния бизнес трябва да получат допълнително внимание.
